Червените макове
И все пак...
Вечността е във пурпура
на безчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени,
тленни мечтатели гният...
Днес ни има,
а утре, оплакани,
пак там... там ще се скрием,
и какво, че горко сме плакали
за копнежи несбъднати,
мечти пропилени,
изгубени,
и какво от това, че като вълците
нощем протягаме шии
и към Луната вием ли, вием...
Върху нас пак ще разцъфнат
червените макове...
Наздраве!
Нека да пием!
Вечността е във пурпура
на безчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени,
тленни мечтатели гният...
Днес ни има,
а утре, оплакани,
пак там... там ще се скрием,
и какво, че горко сме плакали
за копнежи несбъднати,
мечти пропилени,
изгубени,
и какво от това, че като вълците
нощем протягаме шии
и към Луната вием ли, вием...
Върху нас пак ще разцъфнат
червените макове...
Наздраве!
Нека да пием!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Иванова Все права защищены
Поздрави