21 июл. 2009 г., 08:13

Червените макове 

  Поэзия
741 0 2
И все пак...
Вечността е във пурпура
на безчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени,
тленни мечтатели гният...
Днес ни има,
а утре, оплакани,
пак там... там ще се скрием,
и какво, че горко сме плакали
за копнежи несбъднати,
мечти пропилени,
изгубени,
и какво от това, че като вълците
нощем протягаме шии
и към Луната вием ли, вием...
Върху нас пак ще разцъфнат
червените макове...

Наздраве!
Нека да пием!

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??