Jul 21, 2009, 8:13 AM
Червените макове
И все пак...
Вечността е във пурпура
на безчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени,
тленни мечтатели гният...
Днес ни има,
а утре, оплакани,
пак там... там ще се скрием,
и какво, че горко сме плакали
за копнежи несбъднати,
мечти пропилени,
изгубени,
и какво от това, че като вълците
нощем протягаме шии
и към Луната вием ли, вием...
Върху нас пак ще разцъфнат
червените макове...
Наздраве!
Нека да пием!
Вечността е във пурпура
на безчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени,
тленни мечтатели гният...
Днес ни има,
а утре, оплакани,
пак там... там ще се скрием,
и какво, че горко сме плакали
за копнежи несбъднати,
мечти пропилени,
изгубени,
и какво от това, че като вълците
нощем протягаме шии
и към Луната вием ли, вием...
Върху нас пак ще разцъфнат
червените макове...
Наздраве!
Нека да пием!
© Наталия Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
?!?!? Че много рано бе!!! Малко след 8 сутринта е!!!
Поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
не се водя от протокола... що да не вдигам наздравица с кафе?