18 feb 2008, 17:11

Червено

833 0 4

Червени следи от червило,

горещи мигове в твойто съзнание.

Какво ли би ни разделило!?

Непосилно ще е туй страдание...

 

Червена рокля копринена

плъзва се и вятър я повява.

По нея твоят парфюм

ухае, впил се е и там остава.

 

Червени коси, разнежени и разпилени,

уморени от твоите ласки.

Слънцето ги гали огледално,

а те търсят пак ръцете ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Топъл стих!
  • ооо, другото ми любимо, може би, защото навява спомени или заради цвета, но така или иначе е прекрасно (мм)
  • "Червени коси, разнежени и разпилени,
    уморени от твоите ласки.
    Слънцето ги гали огледално,
    а те търсят пак ръцете ти..." - Толкова е красиво!!!

    Ах, това червено...
    Поздрав миличка!
  • червено...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...