Червени следи от червило,
горещи мигове в твойто съзнание.
Какво ли би ни разделило!?
Непосилно ще е туй страдание...
Червена рокля копринена
плъзва се и вятър я повява.
По нея твоят парфюм
ухае, впил се е и там остава.
Червени коси, разнежени и разпилени,
уморени от твоите ласки.
Слънцето ги гали огледално,
а те търсят пак ръцете ти...