Feb 18, 2008, 5:11 PM

Червено

  Poetry » Love
834 0 4

Червени следи от червило,

горещи мигове в твойто съзнание.

Какво ли би ни разделило!?

Непосилно ще е туй страдание...

 

Червена рокля копринена

плъзва се и вятър я повява.

По нея твоят парфюм

ухае, впил се е и там остава.

 

Червени коси, разнежени и разпилени,

уморени от твоите ласки.

Слънцето ги гали огледално,

а те търсят пак ръцете ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Топъл стих!
  • ооо, другото ми любимо, може би, защото навява спомени или заради цвета, но така или иначе е прекрасно (мм)
  • "Червени коси, разнежени и разпилени,
    уморени от твоите ласки.
    Слънцето ги гали огледално,
    а те търсят пак ръцете ти..." - Толкова е красиво!!!

    Ах, това червено...
    Поздрав миличка!
  • червено...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...