Feb 18, 2008, 5:11 PM

Червено

  Poetry » Love
838 0 4

Червени следи от червило,

горещи мигове в твойто съзнание.

Какво ли би ни разделило!?

Непосилно ще е туй страдание...

 

Червена рокля копринена

плъзва се и вятър я повява.

По нея твоят парфюм

ухае, впил се е и там остава.

 

Червени коси, разнежени и разпилени,

уморени от твоите ласки.

Слънцето ги гали огледално,

а те търсят пак ръцете ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Топъл стих!
  • ооо, другото ми любимо, може би, защото навява спомени или заради цвета, но така или иначе е прекрасно (мм)
  • "Червени коси, разнежени и разпилени,
    уморени от твоите ласки.
    Слънцето ги гали огледално,
    а те търсят пак ръцете ти..." - Толкова е красиво!!!

    Ах, това червено...
    Поздрав миличка!
  • червено...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...