27 feb 2013, 8:22

Червено

  Poesía
792 0 0

Когато си тръгна, бе цвета на моята рокля,
когато те няма, е цветът на мойте очи,
когато бях твоя, цветовете не помня,
когато бях твоя, дори да мълчим.

 

Когато ти шепнех, бе цвета на моите устни,
когато си тръгнах, бе цвета на деня,
когато те срещнах, бе цвета на сърцето,
когато те срещнах, бе цвета на любовта.

 

Когато те търсих, цветът си отиде,
когато се върна, бе на мойто лице,
но той е това, което няма да бъдеш,
червения цвят на едно сляпо сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...