Feb 27, 2013, 8:22 AM

Червено

  Poetry
790 0 0

Когато си тръгна, бе цвета на моята рокля,
когато те няма, е цветът на мойте очи,
когато бях твоя, цветовете не помня,
когато бях твоя, дори да мълчим.

 

Когато ти шепнех, бе цвета на моите устни,
когато си тръгнах, бе цвета на деня,
когато те срещнах, бе цвета на сърцето,
когато те срещнах, бе цвета на любовта.

 

Когато те търсих, цветът си отиде,
когато се върна, бе на мойто лице,
но той е това, което няма да бъдеш,
червения цвят на едно сляпо сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...