27.02.2013 г., 8:22

Червено

791 0 0

Когато си тръгна, бе цвета на моята рокля,
когато те няма, е цветът на мойте очи,
когато бях твоя, цветовете не помня,
когато бях твоя, дори да мълчим.

 

Когато ти шепнех, бе цвета на моите устни,
когато си тръгнах, бе цвета на деня,
когато те срещнах, бе цвета на сърцето,
когато те срещнах, бе цвета на любовта.

 

Когато те търсих, цветът си отиде,
когато се върна, бе на мойто лице,
но той е това, което няма да бъдеш,
червения цвят на едно сляпо сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...