Червено

Poesía

1.6K 0 2

На светофара в летен ден

пресичах булевард раззеленен.

Забързана, опитах да отмина.

Погледна ме

през предното стъкло на твоята кола

и сякаш в тишината зашумя.

Раздвижиха се слънчевите сенки,

рисувайки продълговати сценки.

Ръката ти тактуваше мелодия,

очите ти усмихнати ме питаха
дали в този ден, приличащ на рапсодия,

душите ни самотни пак се скитаха.

Да отговоря нямах време-

отново светлината бе червена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Slav (Слав)

Иххх .... А няма ли "и след това ... " ?

2005-06-22T19:11:39+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Мили звуци - рапсодия и усмихнати очи - а светлината нека е заливаща

2005-03-28T22:22:13+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0