На светофара в летен ден
пресичах булевард раззеленен.
Забързана, опитах да отмина.
Погледна ме
през предното стъкло на твоята кола
и сякаш в тишината зашумя.
Раздвижиха се слънчевите сенки,
рисувайки продълговати сценки.
Ръката ти тактуваше мелодия,
очите ти усмихнати ме питаха
дали в този ден, приличащ на рапсодия,
душите ни самотни пак се скитаха.
Да отговоря нямах време-
отново светлината бе червена.© Милена Захариева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
