На светофара в летен ден
пресичах булевард раззеленен.
Забързана, опитах да отмина.
Погледна ме
през предното стъкло на твоята кола
и сякаш в тишината зашумя.
Раздвижиха се слънчевите сенки,
рисувайки продълговати сценки.
Ръката ти тактуваше мелодия,
очите ти усмихнати ме питаха
дали в този ден, приличащ на рапсодия,
душите ни самотни пак се скитаха.
Да отговоря нямах време-
отново светлината бе червена.© Милена Захариева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
