На светофара в летен ден
пресичах булевард раззеленен.
Забързана, опитах да отмина.
Погледна ме
през предното стъкло на твоята кола
и сякаш в тишината зашумя.
Раздвижиха се слънчевите сенки,
рисувайки продълговати сценки.
Ръката ти тактуваше мелодия,
очите ти усмихнати ме питаха
дали в този ден, приличащ на рапсодия,
душите ни самотни пак се скитаха.
Да отговоря нямах време-
отново светлината бе червена.© Милена Захариева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
