28.03.2005 г., 16:41

Червено

1.6K 0 2

На светофара в летен ден

пресичах булевард раззеленен.

Забързана, опитах да отмина.

Погледна ме

през предното стъкло на твоята кола

и сякаш в тишината зашумя.

Раздвижиха се слънчевите сенки,

рисувайки продълговати сценки.

Ръката ти тактуваше мелодия,

очите ти усмихнати ме питаха
дали в този ден, приличащ на рапсодия,

душите ни самотни пак се скитаха.

Да отговоря нямах време-

отново светлината бе червена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Захариева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иххх .... А няма ли "и след това ... " ?
  • Мили звуци - рапсодия и усмихнати очи - а светлината нека е заливаща

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...