На светофара в летен ден
пресичах булевард раззеленен.
Забързана, опитах да отмина.
Погледна ме
през предното стъкло на твоята кола
и сякаш в тишината зашумя.
Раздвижиха се слънчевите сенки,
рисувайки продълговати сценки.
Ръката ти тактуваше мелодия,
очите ти усмихнати ме питаха
дали в този ден, приличащ на рапсодия,
душите ни самотни пак се скитаха.
Да отговоря нямах време-
отново светлината бе червена.© Милена Захариева Всички права запазени