Червено
Червено
Червено вино, ален залез,
череши и малини в купа –
като умиращо мълчание,
като сбогуване без другия.
Едва откъснати, не болка,
а кръгове възторг и чудо:
дете се смее, а под облака
червени взривове избухват.
Калинка, рижав цитрус,
луна след вятър, бриз...
пердето е крило, което, без да иска,
напомня, че съм още тук.
Пусни си слънце или пък луната
и в купата от алени писма
едно вземи и с аромата му
целувай моите (насън) уста...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados