18 mar 2014, 22:15

Червено

  Poesía
534 0 1

Червено

 

Червено вино, ален залез,

череши  и малини в купа –

като умиращо мълчание,

като сбогуване без другия.

 

Едва откъснати, не болка,

а кръгове възторг и чудо:

дете се смее, а под облака

червени взривове избухват.

 

Калинка, рижав цитрус,

луна след вятър, бриз...

пердето е крило, което, без да иска,

напомня, че съм още тук.

 

Пусни си слънце или пък  луната

и в купата от алени писма

едно вземи и с аромата му

целувай моите (насън) уста...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...