Червено

Червено вино, ален залез,

череши  и малини в купа –

като умиращо мълчание,

като сбогуване без другия.

Едва откъснати, не болка,

а кръгове възторг и чудо:

дете се смее, а под облака

червени взривове избухват.

Калинка, рижав цитрус,

луна след вятър, бриз...

пердето е крило, което, без да иска,

напомня, че съм още тук.

Пусни си слънце или пък  луната

и в купата от алени писма

едно вземи и с аромата му

целувай моите (насън) уста...