Червено
532
0
1
Червено
Червено вино, ален залез,
череши и малини в купа –
като умиращо мълчание,
като сбогуване без другия.
Едва откъснати, не болка,
а кръгове възторг и чудо:
дете се смее, а под облака
червени взривове избухват.
Калинка, рижав цитрус,
луна след вятър, бриз...
пердето е крило, което, без да иска,
напомня, че съм още тук.
Пусни си слънце или пък луната
и в купата от алени писма
едно вземи и с аромата му
целувай моите (насън) уста...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
