Червено вино. Шоколад
Червено вино. Шоколад.
Ръце на мъж. Хотелска стая.
Мъжът е безобразно млад,
ала на по-голям се прави.
А тя е стара, Боже мой!
Но с него пак е на шестнайсет.
И лудостта ù е за бой,
но нещо в нея шепне… „Трай си!”
Часовник. Вино. Шоколад.
Една жена в хотелска стая.
Ако я разпознаят – ад!
Опомни ли се… Ще е краят.
Но този свят е милостив
и не наднича през пердето.
Мъжът е толкова щастлив,
а тя не мисли за детето.
Дори не мисли за света.
Разтапя се като олово.
И във калъпа на нощта
се ражда бавно – чисто нова.
Безумно млада. С топъл дъх.
По-истинска и по-сърдечна.
В прегръдките на този мъж –
и младостта е сякаш вечна.
© Нели Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Уникално!
-
Звучи много тъжно..., - но живота какво ли не поднася - кой в хотел, кой в цъфналата ръж, все истински истории за изневяра, любов и вино...!!!
"Червено вино. Шоколад.
Ръце на мъж. Хотелска стая.
Мъжът е безобразно млад,
ала на по-голям се прави." -
Нещата от живота, от реалния живот! Затрогващи, като песен на Едит Пиаф! Поздрав за този стих, Нели!
-
Много истинско! Поздравления и от мен!
-
Харесах!
-
За възраждащата сила на любовта!
Убедително и красиво казано - с "простички" думи, като говори самата любов... -
Много силно и истинско стихотворение, Нели!
Последните три куплета ме изстреляха високо в поетичното небе.
За сетен път ми напомняш, че любовта няма възраст, когато е истинска.
Неслучайно Ромен Ролан на 18 е обожавал жена с 50 години по възрастна от него, а любовта им е оцеляла цели 10 години още - до датата на смъртта й.
"А тя е стара, Боже мой!
Но с него пак е на шестнайсет.
И лудостта ù е за бой,
но нещо в нея шепне… „Трай си!”"
Казала си го перфектно - автентичното чувство - лудост и истина едновременно. Защото Реалността е най-фантастичната измислица /Джи/ и никога не бива да забравяме това!
Поздравявам те за този текст и го оценявам най-високо!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
