20 nov 2014, 18:27

Червено вино. Шоколад

2.7K 1 7

 

Червено вино. Шоколад.

Ръце на мъж. Хотелска стая.

Мъжът е безобразно млад,

ала на по-голям се прави.

 

А тя е стара, Боже мой!

Но с него пак е на шестнайсет.

И лудостта ù е за бой,

но нещо в нея шепне… „Трай си!”

 

Часовник. Вино. Шоколад.

Една  жена в хотелска стая.

Ако я разпознаят – ад!

Опомни ли се… Ще е краят.

 

Но този свят е милостив

и не наднича през пердето.

Мъжът  е толкова щастлив,

а тя не мисли за детето.

 

Дори не мисли за света.

Разтапя се като олово.

И във калъпа на нощта

се ражда бавно – чисто нова.

 

Безумно млада. С топъл дъх.

По-истинска и по-сърдечна.

В прегръдките на този мъж –

и младостта е сякаш вечна.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уникално!
  • Звучи много тъжно..., - но живота какво ли не поднася - кой в хотел, кой в цъфналата ръж, все истински истории за изневяра, любов и вино...!!!
    "Червено вино. Шоколад.
    Ръце на мъж. Хотелска стая.
    Мъжът е безобразно млад,
    ала на по-голям се прави."
  • Нещата от живота, от реалния живот! Затрогващи, като песен на Едит Пиаф! Поздрав за този стих, Нели!
  • Много истинско! Поздравления и от мен!
  • Харесах!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...