20.11.2014 г., 18:27

Червено вино. Шоколад

2.7K 1 7

 

Червено вино. Шоколад.

Ръце на мъж. Хотелска стая.

Мъжът е безобразно млад,

ала на по-голям се прави.

 

А тя е стара, Боже мой!

Но с него пак е на шестнайсет.

И лудостта ù е за бой,

но нещо в нея шепне… „Трай си!”

 

Часовник. Вино. Шоколад.

Една  жена в хотелска стая.

Ако я разпознаят – ад!

Опомни ли се… Ще е краят.

 

Но този свят е милостив

и не наднича през пердето.

Мъжът  е толкова щастлив,

а тя не мисли за детето.

 

Дори не мисли за света.

Разтапя се като олово.

И във калъпа на нощта

се ражда бавно – чисто нова.

 

Безумно млада. С топъл дъх.

По-истинска и по-сърдечна.

В прегръдките на този мъж –

и младостта е сякаш вечна.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникално!
  • Звучи много тъжно..., - но живота какво ли не поднася - кой в хотел, кой в цъфналата ръж, все истински истории за изневяра, любов и вино...!!!
    "Червено вино. Шоколад.
    Ръце на мъж. Хотелска стая.
    Мъжът е безобразно млад,
    ала на по-голям се прави."
  • Нещата от живота, от реалния живот! Затрогващи, като песен на Едит Пиаф! Поздрав за този стих, Нели!
  • Много истинско! Поздравления и от мен!
  • Харесах!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...