Червено вино. Шоколад.
Ръце на мъж. Хотелска стая.
Мъжът е безобразно млад,
ала на по-голям се прави.
А тя е стара, Боже мой!
Но с него пак е на шестнайсет.
И лудостта ù е за бой,
но нещо в нея шепне… „Трай си!”
Часовник. Вино. Шоколад.
Една жена в хотелска стая.
Ако я разпознаят – ад!
Опомни ли се… Ще е краят.
Но този свят е милостив
и не наднича през пердето.
Мъжът е толкова щастлив,
а тя не мисли за детето.
Дори не мисли за света.
Разтапя се като олово.
И във калъпа на нощта
се ражда бавно – чисто нова.
Безумно млада. С топъл дъх.
По-истинска и по-сърдечна.
В прегръдките на този мъж –
и младостта е сякаш вечна.
© Нели Господинова Все права защищены