5 ene 2018, 23:48

Червеното

  Poesía
652 2 6

 

Какво е любовта, когато ревнуваш
като в сън червените сълзи
на спомени и път?
Какво е красота, когато нямаш
сили да вървиш напред
и стенеш тихо?
Капчица вина сред паметта ти,
трепет сред едно мълчание,
което те уби
и те завива с лед и сняг.
Какво е споменът, когато писък е
всичкото, което имал си,
всичкото, което чувал си,
всичкото, което чакаш
и с което се сгушваш вечер.
Надежда след измамата,
поглед след раздялата,
сила след най-сладостната слабост
на страха и ти
си ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силата е в признаването на уязвимост... Тук черпиш със сила читателя... Поздрави!
  • Много ми хареса! И ме накара да се замисля... Благодаря ти за този стих, Йоана!
  • Когато усетим, че всичко което сме имали ни е оставило един писък дълбоко в душата, идващ от разминаването на мечтите с реалността, тогава може би трябва да преосмислим и себе си, за да спазим висшия принцип - промени се, за да останеш същият! Чудесен стих, който поставям в Любими.
  • Любовта е за всеки индивидуална и все пак обща Тук има по-скоро едно частно усещане. Наистина е важно за всеки да е Ти. Благодаря ви много.
  • Харесах стиха. Хубаво се чете. Но мислите.... Не това е любовта. Поне според мен.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...