5 янв. 2018 г., 23:48

Червеното

Поэзия

647 2 6

Какво е любовта, когато ревнуваш
като в сън червените сълзи
на спомени и път?
Какво е красота, когато нямаш
сили да вървиш напред
и стенеш тихо?
Капчица вина сред паметта ти,
трепет сред едно мълчание,
което те уби
и те завива с лед и сняг.
Какво е споменът, когато писък е
всичкото, което имал си,
всичкото, което чувал си,
всичкото, което чакаш
и с което се сгушваш вечер.
Надежда след измамата,
поглед след раздялата,
сила след най-сладостната слабост
на страха и ти
си ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Burns

Силата е в признаването на уязвимост... Тук черпиш със сила читателя... Поздрави!

2018-01-12T13:39:13+02:00
Веси_Еси (Еси)

Много ми хареса! И ме накара да се замисля... Благодаря ти за този стих, Йоана!

2018-01-06T18:11:51+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Когато усетим, че всичко което сме имали ни е оставило един писък дълбоко в душата, идващ от разминаването на мечтите с реалността, тогава може би трябва да преосмислим и себе си, за да спазим висшия принцип - промени се, за да останеш същият! Чудесен стих, който поставям в Любими.

2018-01-06T17:17:58+02:00
limeruna (Йоана)

Любовта е за всеки индивидуална и все пак обща Тук има по-скоро едно частно усещане. Наистина е важно за всеки да е Ти. Благодаря ви много.

2018-01-06T10:49:47+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Харесах стиха. Хубаво се чете. Но мислите.... Не това е любовта. Поне според мен.

2018-01-06T10:24:17+02:00