5.01.2018 г., 23:48

Червеното

653 2 6

 

Какво е любовта, когато ревнуваш
като в сън червените сълзи
на спомени и път?
Какво е красота, когато нямаш
сили да вървиш напред
и стенеш тихо?
Капчица вина сред паметта ти,
трепет сред едно мълчание,
което те уби
и те завива с лед и сняг.
Какво е споменът, когато писък е
всичкото, което имал си,
всичкото, което чувал си,
всичкото, което чакаш
и с което се сгушваш вечер.
Надежда след измамата,
поглед след раздялата,
сила след най-сладостната слабост
на страха и ти
си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силата е в признаването на уязвимост... Тук черпиш със сила читателя... Поздрави!
  • Много ми хареса! И ме накара да се замисля... Благодаря ти за този стих, Йоана!
  • Когато усетим, че всичко което сме имали ни е оставило един писък дълбоко в душата, идващ от разминаването на мечтите с реалността, тогава може би трябва да преосмислим и себе си, за да спазим висшия принцип - промени се, за да останеш същият! Чудесен стих, който поставям в Любими.
  • Любовта е за всеки индивидуална и все пак обща Тук има по-скоро едно частно усещане. Наистина е важно за всеки да е Ти. Благодаря ви много.
  • Харесах стиха. Хубаво се чете. Но мислите.... Не това е любовта. Поне според мен.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...