limeruna (Йоана)
564 3371
5.01.2018 г., 23:48 ч.

Червеното 

  Поезия
456 2 7

 

Какво е любовта, когато ревнуваш
като в сън червените сълзи
на спомени и път?
Какво е красота, когато нямаш
сили да вървиш напред
и стенеш тихо?
Капчица вина сред паметта ти,
трепет сред едно мълчание,
което те уби
и те завива с лед и сняг.
Какво е споменът, когато писък е
всичкото, което имал си,
всичкото, което чувал си,
всичкото, което чакаш
и с което се сгушваш вечер.
Надежда след измамата,
поглед след раздялата,
сила след най-сладостната слабост
на страха и ти
си ти.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силата е в признаването на уязвимост... Тук черпиш със сила читателя... Поздрави!
  • Красива поезия, в която авторката разкрива своя различен мироглед към света. Приеми моите поздравления, Йоана!
  • Много ми хареса! И ме накара да се замисля... Благодаря ти за този стих, Йоана!
  • Когато усетим, че всичко което сме имали ни е оставило един писък дълбоко в душата, идващ от разминаването на мечтите с реалността, тогава може би трябва да преосмислим и себе си, за да спазим висшия принцип - промени се, за да останеш същият! Чудесен стих, който поставям в Любими.
  • Любовта е за всеки индивидуална и все пак обща Тук има по-скоро едно частно усещане. Наистина е важно за всеки да е Ти. Благодаря ви много.
  • Харесах стиха. Хубаво се чете. Но мислите.... Не това е любовта. Поне според мен.
  • Важното е ти да си Ти.
Предложения
: ??:??