1 feb 2014, 20:23

Червеното човече

854 0 0

Студено е

и чакам.

Аз със още много хора

и на тротоара отсреща

чакат много хора.

Над главите им блести

малко червено човече.

Няма коли, но ние чакаме

и те чакат.

Един от тях тръгва към нас,

"не е ли невъзпитано".

Тогава един от нас тръгва към тях,

после друг от нас тръгва,

после един от тях тръгва,

студено е,

"не е невъзпитано, когато няма коли

и е студено",

правя крачка, за да тръгна,

силен вятър ме удря в лицето,

връщам се на изходна позиция,

навеждам се заради вятъра,

чувам шум в ушите си,

виждам как стъпалата до мен тръгват напред,

вдигам глава,

човечето е позеленяло

и е на по-ниско отпреди,

по-близко до земята

и върви...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еди Кой си Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...