1 февр. 2014 г., 20:23

Червеното човече

852 0 0

Студено е

и чакам.

Аз със още много хора

и на тротоара отсреща

чакат много хора.

Над главите им блести

малко червено човече.

Няма коли, но ние чакаме

и те чакат.

Един от тях тръгва към нас,

"не е ли невъзпитано".

Тогава един от нас тръгва към тях,

после друг от нас тръгва,

после един от тях тръгва,

студено е,

"не е невъзпитано, когато няма коли

и е студено",

правя крачка, за да тръгна,

силен вятър ме удря в лицето,

връщам се на изходна позиция,

навеждам се заради вятъра,

чувам шум в ушите си,

виждам как стъпалата до мен тръгват напред,

вдигам глава,

човечето е позеленяло

и е на по-ниско отпреди,

по-близко до земята

и върви...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еди Кой си Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....