1.02.2014 г., 20:23

Червеното човече

853 0 0

Студено е

и чакам.

Аз със още много хора

и на тротоара отсреща

чакат много хора.

Над главите им блести

малко червено човече.

Няма коли, но ние чакаме

и те чакат.

Един от тях тръгва към нас,

"не е ли невъзпитано".

Тогава един от нас тръгва към тях,

после друг от нас тръгва,

после един от тях тръгва,

студено е,

"не е невъзпитано, когато няма коли

и е студено",

правя крачка, за да тръгна,

силен вятър ме удря в лицето,

връщам се на изходна позиция,

навеждам се заради вятъра,

чувам шум в ушите си,

виждам как стъпалата до мен тръгват напред,

вдигам глава,

човечето е позеленяло

и е на по-ниско отпреди,

по-близко до земята

и върви...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еди Кой си Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...