Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
2 jul 2022, 7:40  

Червилото – с отенък полумрак 

  Poesía » Filosófica
269 3 10

Бръшлян отровен, тръни и чакъл,
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?

Червилото – с отенък полумрак,
дъгата е халката ми оброчна,
отзад напред все някак, но започна,
денят ми поомачкан, но все пак.

На шапката ми юли бодна трън,
магарешки е – много ми отива,
напук и на инат, но съм щастлива,
с хастара на сакото ми навън.

От баба – балканджийката го знам,
че щастие се взема, не се дава,
каквато е съдбата ти - такава.
Не всеки е самотен щом е сам.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??