6 oct 2013, 22:05

Чешма

  Poesía
819 0 0

                                        ЧЕШМА

 

 

Липсва ми бирата, кацнала върху „дървеното” - 

      наблюдателен пункт за траекторията на Домашните Кучета (НДК);

                 врата към седмоъгълния безобразник

                                                        на Валентин Старчев;

    стъргалото, на което Богомил Райнов специално ми кимна,

                                                    малко преди да ме остави със скуката;

             маршрут за разходка на бомбето

                                                      с Евтим Евтимов;

                       петолиние за зиг-загите на изтърбушени музиканти;

                                   дефиле за презрели красавици,

                                                             вампирясали „метъли”

      и хлапета от детска градина „Бойко Борисов”...

            Жорето, омбутс-мани-мани на пиячите от „Триадица”,

                                                                още жали за изпръхналата ми душа...   

Пътниче,

         огледай се на семафора,

                слез по ребрата на зебрата,

                                  дай бакшиш на Дебелия

                                               и глътни една тъмна заради мен!   

 

P.S. Притеснен съм за квотите от протокола в Киото,

                                                                        ама кой да ме чуе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...