6.10.2013 г., 22:05

Чешма

820 0 0

                                        ЧЕШМА

 

 

Липсва ми бирата, кацнала върху „дървеното” - 

      наблюдателен пункт за траекторията на Домашните Кучета (НДК);

                 врата към седмоъгълния безобразник

                                                        на Валентин Старчев;

    стъргалото, на което Богомил Райнов специално ми кимна,

                                                    малко преди да ме остави със скуката;

             маршрут за разходка на бомбето

                                                      с Евтим Евтимов;

                       петолиние за зиг-загите на изтърбушени музиканти;

                                   дефиле за презрели красавици,

                                                             вампирясали „метъли”

      и хлапета от детска градина „Бойко Борисов”...

            Жорето, омбутс-мани-мани на пиячите от „Триадица”,

                                                                още жали за изпръхналата ми душа...   

Пътниче,

         огледай се на семафора,

                слез по ребрата на зебрата,

                                  дай бакшиш на Дебелия

                                               и глътни една тъмна заради мен!   

 

P.S. Притеснен съм за квотите от протокола в Киото,

                                                                        ама кой да ме чуе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...