13 jul 2015, 0:48  

Честита годишнина, скъпа!

  Poesía » Otra
945 0 6

Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.

Казваха, ако се мъчи ще роди,
ако дръзне, ще получи.
А аз исках просто да обичам!
- бях само на двадесет и три.

Сега ме боли, не ми се ляга,
все същият сън да сънувам.
Защо не свършва животът,
когато от теб си отидат?

Тази нощ пак дяволът роди.
В най-тъмният ъгъл.
Триста шейсет и пет дни,
по-черни от пъкъл.

 

Честита (на патерици)
годишнина, скъпа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви приятели, от сърце благодаря...
  • "Горчивите капки дращеха устни"
    Тъжно и вълнуващо! поздрав!
  • Защо намираме красота в трагичното... За да можем да оцелеем.
    „Казваха, ако се мъчи ще роди,
    ако дръзне, ще получи.
    А аз исках просто да обичам!“
    Докосваща, докосваща творба!
  • "В най-тъмния ъгъл",с най-слепия спомен,
    със дъх на умиращ копнеж.
    Сърцето побира от всичко по-много...
    А "Любовта е жесток главорез"
    Разчитай на времето-всичко лекувало
    (или пък навярно почти)
    Привикнеш ли с болката да съществуваш
    по-малко(говорят) боли...
  • "Валеше!... Тогава се запознахме.
    Горчивите капки дращеха устни.
    Ти нямаше чадър, нито пък аз.
    Години мизерна бе любовта ни.
    Казваха, ако се мъчи ще роди,
    ако дръзне, ще получи...
    Тази нощ пак дяволът роди.
    В най-тъмният ъгъл.
    Триста шейсет и пет дни,
    по-черни от пъкъл..."

    Определено е налице поетично случване. Поздравление, Приятелю Станиславе, за това силно поетично ОКО! И да ти е хубава седмицата.
    Поне започва с хубав стих.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...