13 июл. 2015 г., 00:48  

Честита годишнина, скъпа!

943 0 6

Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.

Казваха, ако се мъчи ще роди,
ако дръзне, ще получи.
А аз исках просто да обичам!
- бях само на двадесет и три.

Сега ме боли, не ми се ляга,
все същият сън да сънувам.
Защо не свършва животът,
когато от теб си отидат?

Тази нощ пак дяволът роди.
В най-тъмният ъгъл.
Триста шейсет и пет дни,
по-черни от пъкъл.

 

Честита (на патерици)
годишнина, скъпа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви приятели, от сърце благодаря...
  • "Горчивите капки дращеха устни"
    Тъжно и вълнуващо! поздрав!
  • Защо намираме красота в трагичното... За да можем да оцелеем.
    „Казваха, ако се мъчи ще роди,
    ако дръзне, ще получи.
    А аз исках просто да обичам!“
    Докосваща, докосваща творба!
  • "В най-тъмния ъгъл",с най-слепия спомен,
    със дъх на умиращ копнеж.
    Сърцето побира от всичко по-много...
    А "Любовта е жесток главорез"
    Разчитай на времето-всичко лекувало
    (или пък навярно почти)
    Привикнеш ли с болката да съществуваш
    по-малко(говорят) боли...
  • "Валеше!... Тогава се запознахме.
    Горчивите капки дращеха устни.
    Ти нямаше чадър, нито пък аз.
    Години мизерна бе любовта ни.
    Казваха, ако се мъчи ще роди,
    ако дръзне, ще получи...
    Тази нощ пак дяволът роди.
    В най-тъмният ъгъл.
    Триста шейсет и пет дни,
    по-черни от пъкъл..."

    Определено е налице поетично случване. Поздравление, Приятелю Станиславе, за това силно поетично ОКО! И да ти е хубава седмицата.
    Поне започва с хубав стих.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...