Честита годишнина, скъпа!
Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди,
ако дръзне, ще получи.
А аз исках просто да обичам!
- бях само на двадесет и три.
Сега ме боли, не ми се ляга,
все същият сън да сънувам.
Защо не свършва животът,
когато от теб си отидат?
Тази нощ пак дяволът роди.
В най-тъмният ъгъл.
Триста шейсет и пет дни,
по-черни от пъкъл.
Честита (на патерици)
годишнина, скъпа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
