11 abr 2008, 11:42

Честно казано 

  Poesía
1164 0 20

Късно е да бъдем непознати.
Бързо остарява всеки миг.
А пък аз съм непростимо млада.
И не вярвам в думата преди.

 

Рано е в душата ми да мръкне.
Във искра от залез се спасява
идващото време с тихи стъпки.
И добра случайност приближава.

 

Да се срещнат птица и небе.
Някой да опитоми лисица.
Да се влюби идващият ден
в предсказание на древна жрица.

 

Да се сбъдне най-внезапно сън.
Да приемем, че дъждът е знак.
И дете да нарисува вън
слънце върху мокрия асфалт.

 

Няма нищо сигурно в живота.
Затова е толкова неистов.
Влееш ли се в бясната му скорост,
някоя мечта ще се разлисти.

 

Късно е да бъдем непознати.
Рано е да бъдем много близки.
Но ни свързва, трябва да признаем,
чувството, че някой ни обича.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??