11 апр. 2008 г., 11:42

Честно казано

1.3K 0 20

Късно е да бъдем непознати.
Бързо остарява всеки миг.
А пък аз съм непростимо млада.
И не вярвам в думата преди.

 

Рано е в душата ми да мръкне.
Във искра от залез се спасява
идващото време с тихи стъпки.
И добра случайност приближава.

 

Да се срещнат птица и небе.
Някой да опитоми лисица.
Да се влюби идващият ден
в предсказание на древна жрица.

 

Да се сбъдне най-внезапно сън.
Да приемем, че дъждът е знак.
И дете да нарисува вън
слънце върху мокрия асфалт.

 

Няма нищо сигурно в живота.
Затова е толкова неистов.
Влееш ли се в бясната му скорост,
някоя мечта ще се разлисти.

 

Късно е да бъдем непознати.
Рано е да бъдем много близки.
Но ни свързва, трябва да признаем,
чувството, че някой ни обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не съм спирала да те чета.
    Докосваща поезия!
  • Честно казано...когато хванеш писалката мастилото само се стича във вълшебство....
  • Много ми хареса, страшно много!
    --
    Струва ли ми се или липсва "си" след "влееш ли" в:
    "Влееш ли в бясната му скорост..." ,а може би трябва да е "влеЗеш"? Не знам, но там нещо ми липсва за ритъма - една буква или една сричка.
    --
    Поздравленя за леещия се стих!
  • Честно казано обичам да те чета!
  • Винаги имаме нужда от обич!!!
    Прекрасен стих!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...