Честта ми е броня

10 sept 2019, 7:46

Poesía

396 2 5

Ти си лъжкиня. А днес е неделя.

Пред огледалото – шум и мъгла.

Аз, подчинена на чуждата воля,

остра и бляскава като игла,

пак си бродирам живот разпокъсан,

щастие с горест намествам, редя.

Първо умирам, после възкръсвам.

Днес е неделя. Изтеглям греда

от възпаления взор на небето,

късата сламка сега е на ред.

Ще си почивам, когато не свети

с огън вдовишки най-ниският свод.

После ще трия сълзите си с пясък,

с чуждите болки ще водя борба.

С чест ще издраскам кръвта си до блясък

и ще те срещна, лъжкиньо съдба.

8.09.2019

Стихотворението е вдъхновено от разказа на Кирил Тенджов "Вината".

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-09-10T16:23:29+03:00

Благодаря, Цвете.
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-09-10T16:21:14+03:00

Много силно! Поздравления! Чудесен стих!
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-09-10T16:18:04+03:00

Благодаря за "Любими". Може би трябва да добавя, че вярвам в Бог, а не в съдбата. Имаме свободен избор в нещата, които са по силите ни, а в тези, които са извън нашия контрол, имаме избор как ще ги приемем и какви ще са следващите ни действия.
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-09-10T08:18:56+03:00

Благодаря, Мария.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2019-09-10T08:16:33+03:00

Моите почитания! Много стойностна творба! Аплодирам те!