Честта ми е броня
Ти си лъжкиня. А днес е неделя.
Пред огледалото – шум и мъгла.
Аз, подчинена на чуждата воля,
остра и бляскава като игла,
пак си бродирам живот разпокъсан,
щастие с горест намествам, редя.
Първо умирам, после възкръсвам.
Днес е неделя. Изтеглям греда
от възпаления взор на небето,
късата сламка сега е на ред.
Ще си почивам, когато не свети
с огън вдовишки най-ниският свод.
После ще трия сълзите си с пясък,
с чуждите болки ще водя борба.
С чест ще издраскам кръвта си до блясък
и ще те срещна, лъжкиньо съдба.
8.09.2019
Стихотворението е вдъхновено от разказа на Кирил Тенджов "Вината".
© Мария Димитрова All rights reserved.
