12 feb 2023, 13:22

Чесън по пладне 

  Poesía » Del paisaje, Odas y poemas
674 0 1

Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.

Навънка е рано и чесъна ръфам
под шипката мила на мойта душа.
Пеят ми капка, мотика и бръмбар.
С чесън от мъките свои се теша.

Петелът наяве пък също го тачи
като че негов родил се е брат.
Без него не може да има погачи
и баба да готви обяда богат.

Ах, колко е благо от ранни зори
при мен маранята да бъде от чесън,
когато и всеки семафор дори
нова си има чеснова прическа.


И с чесън неделята бивам на църква,
и чайка в ухото ми нежно шепти:
Нека при всяка любовна прегръдка,
си хапваш от него, другарко, и ти.

© Йотор Амер Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ода за чесъна. Финалът е доста гнусничък, как другарката ти, вероятно любима ще трябва да поеме от тази миризма.
    "Навънка е рано и чесъна ръфам
    под шипката мила на мойта душа" - това е по скоро хумористично, но е написано оди и поеми. Не ми хареса този стих.
Propuestas
: ??:??