Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам
под шипката мила на мойта душа.
Пеят ми капка, мотика и бръмбар.
С чесън от мъките свои се теша.
Петелът наяве пък също го тачи
като че негов родил се е брат.
Без него не може да има погачи
и баба да готви обяда богат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up