Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.

Навънка е рано и чесъна ръфам
под шипката мила на мойта душа.
Пеят ми капка, мотика и бръмбар.
С чесън от мъките свои се теша.

Петелът наяве пък също го тачи
като че негов родил се е брат.
Без него не може да има погачи
и баба да готви обяда богат.

Ах, колко е благо от ранни зори
при мен маранята да бъде от чесън,
когато и всеки семафор дори
нова си има чеснова прическа.

И с чесън неделята бивам на църква,
и чайка в ухото ми нежно шепти:
Нека при всяка любовна прегръдка,
си хапваш от него, другарко, и ти.