23 oct 2010, 11:40

Чети в очите ми

1.5K 0 4

не задавай въпроси

    не разваляй мига

замълчи приказливо

  докосни ме с ръка

             говори ми с очи

          подари ми сега

просто миг

  напоен до върха

със отрова


не задавай въпроси

    срамежливо красиви

думи тука защо са

    като малки бодили

       жарни устните мои

  търсят твоите

жадни

   нека диви целувки

аз сега си открадна


замълчи приказливо

    сантиментно

      чупливо

нека двамата слети

   от мига

     да усетим

  и отпием

   до капка

      от отровата

  сладка

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми
  • Благодаря ви, че прочетохте и
    коментирахте: Анета, Апокалиптикс и Георги!
    Радвам се , че ви е харесал!
    Поздрави!
  • Готино е ...
  • Да, очите могат да говорят, стига само сърцето да може да чува!

    ,,замълчи приказливо''
    а това ме усмихна

    Хубав, влюбен, всеотдаен стих!
    Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...