23.10.2010 г., 11:40

Чети в очите ми

1.5K 0 4

не задавай въпроси

    не разваляй мига

замълчи приказливо

  докосни ме с ръка

             говори ми с очи

          подари ми сега

просто миг

  напоен до върха

със отрова


не задавай въпроси

    срамежливо красиви

думи тука защо са

    като малки бодили

       жарни устните мои

  търсят твоите

жадни

   нека диви целувки

аз сега си открадна


замълчи приказливо

    сантиментно

      чупливо

нека двамата слети

   от мига

     да усетим

  и отпием

   до капка

      от отровата

  сладка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми
  • Благодаря ви, че прочетохте и
    коментирахте: Анета, Апокалиптикс и Георги!
    Радвам се , че ви е харесал!
    Поздрави!
  • Готино е ...
  • Да, очите могат да говорят, стига само сърцето да може да чува!

    ,,замълчи приказливо''
    а това ме усмихна

    Хубав, влюбен, всеотдаен стих!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...