Oct 23, 2010, 11:40 AM

Чети в очите ми

  Poetry » Love
1.5K 0 4

не задавай въпроси

    не разваляй мига

замълчи приказливо

  докосни ме с ръка

             говори ми с очи

          подари ми сега

просто миг

  напоен до върха

със отрова


не задавай въпроси

    срамежливо красиви

думи тука защо са

    като малки бодили

       жарни устните мои

  търсят твоите

жадни

   нека диви целувки

аз сега си открадна


замълчи приказливо

    сантиментно

      чупливо

нека двамата слети

   от мига

     да усетим

  и отпием

   до капка

      от отровата

  сладка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми
  • Благодаря ви, че прочетохте и
    коментирахте: Анета, Апокалиптикс и Георги!
    Радвам се , че ви е харесал!
    Поздрави!
  • Готино е ...
  • Да, очите могат да говорят, стига само сърцето да може да чува!

    ,,замълчи приказливо''
    а това ме усмихна

    Хубав, влюбен, всеотдаен стих!
    Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...