23 окт. 2010 г., 11:40

Чети в очите ми

1.5K 0 4

не задавай въпроси

    не разваляй мига

замълчи приказливо

  докосни ме с ръка

             говори ми с очи

          подари ми сега

просто миг

  напоен до върха

със отрова


не задавай въпроси

    срамежливо красиви

думи тука защо са

    като малки бодили

       жарни устните мои

  търсят твоите

жадни

   нека диви целувки

аз сега си открадна


замълчи приказливо

    сантиментно

      чупливо

нека двамата слети

   от мига

     да усетим

  и отпием

   до капка

      от отровата

  сладка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми
  • Благодаря ви, че прочетохте и
    коментирахте: Анета, Апокалиптикс и Георги!
    Радвам се , че ви е харесал!
    Поздрави!
  • Готино е ...
  • Да, очите могат да говорят, стига само сърцето да може да чува!

    ,,замълчи приказливо''
    а това ме усмихна

    Хубав, влюбен, всеотдаен стих!
    Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....