23 окт. 2010 г., 11:40

Чети в очите ми

1.5K 0 4

не задавай въпроси

    не разваляй мига

замълчи приказливо

  докосни ме с ръка

             говори ми с очи

          подари ми сега

просто миг

  напоен до върха

със отрова


не задавай въпроси

    срамежливо красиви

думи тука защо са

    като малки бодили

       жарни устните мои

  търсят твоите

жадни

   нека диви целувки

аз сега си открадна


замълчи приказливо

    сантиментно

      чупливо

нека двамата слети

   от мига

     да усетим

  и отпием

   до капка

      от отровата

  сладка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми
  • Благодаря ви, че прочетохте и
    коментирахте: Анета, Апокалиптикс и Георги!
    Радвам се , че ви е харесал!
    Поздрави!
  • Готино е ...
  • Да, очите могат да говорят, стига само сърцето да може да чува!

    ,,замълчи приказливо''
    а това ме усмихна

    Хубав, влюбен, всеотдаен стих!
    Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...