24 sept 2010, 21:55

Четири настроения от един любовен сезон 

  Poesía » De amor
1041 0 15

 

Плаха съм,

толкова плаха!

Страхувам се вятърът

да не ми разпилее душата.

 

Плахо изговарям някакви думи –

страх ме е

да не останат помежду ни.

 

Плахо редя стиха си,

плахо го прегръщам –

след това плахо

в надежда го превръщам.

 

Плахо,

плахо,

много плахо,

прогоних страха си.

 

*****************************************************************************

Колко болки попих

със жадна душа.

 

Колко отрова изпих

със жадна душа.

 

Алчна, не спирам...

Жадна все оставам...

 

****************************************************************************

Тънка мъгла и лек ръмеж –

какво толкова...

 

порой внезапен и дълбок –

какво толкова...

 

ураган помита всичко в мен –

какво толкова...

 

... нали не се случва в теб...

 

... а душата ми подгизна.

 

*****************************************************************************

 

Чувствам се като в картина на Сезан,

ефирна, прозрачна и жива,

уловила мига в ръка,

от мен настроение прелива,

тиха радост и нежна тъга

заплитат в дъга цветовете,

в ръцете си нежно държа

мига на миговете.

 

****************************


http://spiritofburgas.web244.com

 

 

 

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??