Четири настроения от един любовен сезон
Плаха съм,
толкова плаха!
Страхувам се вятърът
да не ми разпилее душата.
Плахо изговарям някакви думи –
страх ме е
да не останат помежду ни.
Плахо редя стиха си,
плахо го прегръщам –
след това плахо
в надежда го превръщам.
Плахо,
плахо,
много плахо,
прогоних страха си.
*****************************************************************************
Колко болки попих
със жадна душа.
Колко отрова изпих
със жадна душа.
Алчна, не спирам...
Жадна все оставам...
****************************************************************************
Тънка мъгла и лек ръмеж –
какво толкова...
порой внезапен и дълбок –
какво толкова...
ураган помита всичко в мен –
какво толкова...
... нали не се случва в теб...
... а душата ми подгизна.
*****************************************************************************
Чувствам се като в картина на Сезан,
ефирна, прозрачна и жива,
уловила мига в ръка,
от мен настроение прелива,
тиха радост и нежна тъга
заплитат в дъга цветовете,
в ръцете си нежно държа
мига на миговете.
****************************
http://spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова All rights reserved.
