15 feb 2011, 8:58

Четири сенки

  Poesía
651 0 1

 

 

Четири сенки
Стегнати като пружини
С дълги коси гледат над себе си
Да видят дали някой ще ги вземе

 

А утрото е по-розово от февруарски секс

Гледай го само 


Как се търкаля по хлъзгавия си маршрут
Няма кой да го спре
Защото всеки се приготвя за работа

 

И аз четири пъти
Натискам се в тялото ти
И лампите изгасват една по една

И вече не е дълга косата ми

 

***

В тъмното понякога 


Преди да започна да оцветявам
Небето ме гали
Сякаш съм отново дете

 

И февруари е просто най-късият месец

 

 

13 февруари 2011

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...