laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
20 may 2011, 16:47

Четиридесет 

  Poesía » Otra
579 0 5

                                                       Посвещавам на братовчедка ми Поля,

                                                      починала от инфаркт само на 36г.


Четирийсет дни от смъртта се почитат.

Душата отлита във светли простори.

Преливаме вùно. Бършем сълзùте.

И повече нищо не можем да сторим.

 

Душата си тръгва, привидно щастлива,

свободна от тежките плътски вериги.

По-чиста във Другия Свят си отива,

забравила злоба, омраза, интриги.

 

А ние скърбиме, докрай не разбрали,

че мъдри са всички всемирни закони.

Зазиждаме сляпо душата във тялото.

Насила я караме химери да гони.

 

Не е ли по-честно, вместо да плачем

на нечии тленни останки след края,

приживе да се ценим, обичаме, тачим,

и в Тоя Живот да сбъднеме  Рая.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав, Нина!
  • Как си поплаках.Много жалко да си отиде6 от света толкова бьрзо,сьрцето ми се сви на топка.Мила прочети на Петя новото и 6те види6 каква гавра ми изиграха от пинсионното.Ени ни е в болницата ,а и Марти ние е болен.Няма те на скаипа да те чуя.
  • ДА!
  • И аз съм съгласна с теб, Нина! Човек се уважава, докато е жив! Да имаш любов или приятели, разбиране, след края, е безсмислено...А приживе си бил самотен ...
  • повтаряме го. и го забравяме. до следващия път.
    хубаво написано, Нина.
Propuestas
: ??:??