Четиридесет

20.05.2011 г., 16:47 ч.

Поезия » Друга

627 0 5

Посвещавам на братовчедка ми Поля,

починала от инфаркт само на 36г.

Четирийсет дни от смъртта се почитат.

Душата отлита във светли простори.

Преливаме вùно. Бършем сълзùте.

И повече нищо не можем да сторим.

Душата си тръгва, привидно щастлива,

свободна от тежките плътски вериги.

По-чиста във Другия Свят си отива,

забравила злоба, омраза, интриги.

А ние скърбиме, докрай не разбрали,

че мъдри са всички всемирни закони.

Зазиждаме сляпо душата във тялото.

Насила я караме химери да гони.

Не е ли по-честно, вместо да плачем

на нечии тленни останки след края,

приживе да се ценим, обичаме, тачим,

и в Тоя Живот да сбъднеме Рая.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-05-21T07:07:08+03:00

Поздрав, Нина!
Enena (Елена Нинова)

2011-05-20T22:06:19+03:00

Как си поплаках.Много жалко да си отиде6 от света толкова бьрзо,сьрцето ми се сви на топка.Мила прочети на Петя новото и 6те види6 каква гавра ми изиграха от пинсионното.Ени ни е в болницата ,а и Марти ние е болен.Няма те на скаипа да те чуя.
vodoleia (Мария)

2011-05-20T22:05:57+03:00

ДА!
azura_luna (Петя Стефанова)

2011-05-20T16:54:31+03:00

И аз съм съгласна с теб, Нина! Човек се уважава, докато е жив! Да имаш любов или приятели, разбиране, след края, е безсмислено...А приживе си бил самотен ...
изречена (Мая Попова)

2011-05-20T16:47:36+03:00

повтаряме го. и го забравяме. до следващия път.
хубаво написано, Нина.