Четиридесет
Посвещавам на братовчедка ми Поля,
починала от инфаркт само на 36г.
Четирийсет дни от смъртта се почитат.
Душата отлита във светли простори.
Преливаме вùно. Бършем сълзùте.
И повече нищо не можем да сторим.
Душата си тръгва, привидно щастлива,
свободна от тежките плътски вериги.
По-чиста във Другия Свят си отива,
забравила злоба, омраза, интриги.
А ние скърбиме, докрай не разбрали,
че мъдри са всички всемирни закони.
Зазиждаме сляпо душата във тялото.
Насила я караме химери да гони.
Не е ли по-честно, вместо да плачем
на нечии тленни останки след края,
приживе да се ценим, обичаме, тачим,
и в Тоя Живот да сбъднеме Рая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
