Винаги има изход,

ръцете знаят сами.

Единствено мракът не бликва,

мирисът още боли.

Елементите на душата,

призрачно строят врати.

Размножава се най-вече светлината,

остава след себе си топли искри.

Ставам бяла, и синя, и цветна,

там, където небето ехти.

Равнината на вътрешните върхове

актуално се дигитализира.

Наследството води към нови светове,

светлината все по-трудно се намира.

Трябват много отчаяни стъпки

в мрака пъклен да извървиш,

от там се минава за Рая.