22 апр. 2024 г., 18:16

Четириизмерност 

  Поэзия » Философская, Акростихи
402 2 1

Винаги има изход,

ръцете знаят сами.

Единствено мракът не бликва,

мирисът още боли.

Елементите на душата,

призрачно строят врати.

Размножава се най-вече светлината,

остава след себе си топли искри.

Ставам бяла, и синя, и цветна,

там, където небето ехти.

Равнината на вътрешните върхове

актуално се дигитализира.

Наследството води към нови светове,

светлината все по-трудно се намира.

Трябват много отчаяни стъпки

в мрака пъклен да извървиш,

от там се минава за Рая.

© Деси Цветкова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Времепространство »

14 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??