Винаги има изход,
ръцете знаят сами.
Единствено мракът не бликва,
мирисът още боли.
Елементите на душата,
призрачно строят врати.
Размножава се най-вече светлината,
остава след себе си топли искри.
Ставам бяла, и синя, и цветна,
там, където небето ехти.
Равнината на вътрешните върхове
актуално се дигитализира. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up