22.04.2024 г., 18:16 ч.

Четириизмерност 

  Поезия » Философска, Акростихове
563 2 1
Винаги има изход,
ръцете знаят сами.
Единствено мракът не бликва,
мирисът още боли.
Елементите на душата,
призрачно строят врати.
Размножава се най-вече светлината,
остава след себе си топли искри.
Ставам бяла, и синя, и цветна,
там, където небето ехти.
Равнината на вътрешните върхове
актуално се дигитализира. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Цветкова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Времепространство »

14 място

Предложения
: ??:??