Четириизмерност
Винаги има изход,
ръцете знаят сами.
Единствено мракът не бликва,
мирисът още боли.
Елементите на душата,
призрачно строят врати.
Размножава се най-вече светлината,
остава след себе си топли искри.
Ставам бяла, и синя, и цветна,
там, където небето ехти.
Равнината на вътрешните върхове
актуално се дигитализира.
Наследството води към нови светове,
светлината все по-трудно се намира.
Трябват много отчаяни стъпки
в мрака пъклен да извървиш,
от там се минава за Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Цветкова Всички права запазени
